Skip to content

Защо Стив Джобс е толкова велик

28_2

Стив Джобс основава Apple в гаража на родителите си през 1976 г. , принуден е да напусне компанията през 1985 г. , връща се, за да я спаси от банкрут през 1997 г. и докато умираше през октомври 2011 г. я превърна в най-ценната в света. Междувременно спомогна за трансформацията на седем индустрии: персонални компютри, анимационни филми, музика, телефони, таблети, магазини и цифрова фотография.

Веднъж го попитах кое смята за своето най-велико постижение. Очаквах, че ще отговори iPad или Macintosh. Вместо това той каза: „Apple. Създаването на трайна компания е много по-трудно и по-важно от създаването, на който и да е продукт”, допълни той. Ще ви разкажа няколко истории на Стив Джобс, които според мен са важни за успеха му.

Какво да не правим

Когато Джобс се връща в Apple през 1997 г., компанията произвежда случаен набор от компютри и продукти в периферията на тази област, включително дузина различни версии на Macintosh. След няколко седмици преглед на продуктите се вбесява: „Спрете! Това е лудост.” Грабва един маркер и начертава таблица с две колони и два реда върху бялата дъска. „Това е, от което се нуждаем”, казва той. В двете колони написва „Потребители” и „Професионалисти”. А в двата реда –  „Настолен компютър” и „Преносим компютър”. Вашата работа, казва на екипа, е да се фокусирате върху четирите големи продукта за всеки един от квадратите в таблицата. Всички други просто трябва да бъдат спрени. Настъпва мълчание. Като фокусира Apple върху създаването само на компютри Джобс спасява компанията. „Да решиш какво да не правиш е също толкова важно, колкото и да решиш какво да правиш.”, ми каза той.

Простота е сложно нещо

Навремето мишката на Xerox е имала три бутона и е струвала 300 долара. Джобс отива в местна фирма за индустриален дизайн и казва на един от основателите й – Дийн Хови, че иска прост модел с един бутон, който струва 15 долара, Хови го прави. “Това изисква много работа  – да направиш нещо по-просто”, ми каза Джобс. В търсенето на дълбоката простота той намира сродна дуща – индустриалния дизайнер на Apple Джони Айв. Двамата знаеха, че простотата не е само минималистичен стил, а и функционалност.

Отговорност от край до край

Стив Джобс знаеше, че най-добрият начин да постигнеш простота е да се увериш, че хардуерът, софтуерът и периферните устройства безпроблемно могат да се интегрират. Той пое отговорността от край до край за потребителското преживяване. Нещо, което твърде малко компании правят. Microsoft и Google приеха отворен подход, който позволява на операционните им системи и софтуер да бъдат използвани от различни производители на хардуер. Но Джобс не вярваше, че това е добър подход. „Хората са заети”, каза той. “Те имат други по-важни неща за вършене, от това да мислят как да свързват своите компютри и устройства.”

Добрите идеи никога не стигат

След като iPod постигна огромен успех, Джобс съвсем за кратко си позволи да се наслаждава на постигнатото. След това започна да се тревожи за идващите опасности. Той предвиди, че производителите на мобилни телефони ще започнат да добавят музикални плейъри в своите продукти. Така създаде iPhone  и изяде част от продажбите на iPod. “Ако ние не се самоизядем, някой друг ще го направи”, каза той.

Продуктите преди печалбите

“Не се притеснявайте за цената,” казваше Джобс. На първото си заседание с екипа на Macintosh, той изписва само две думи на бялата дъска: “Без компромиси.” Резултатът е, че машината струваше твърде много и доведе до отстраняването на Джобс от Apple. Но Macintosh “направи пробив във вселената”, както казваше той. И изискваше: „Съсредоточете се върху създаването на страхотен продукт, печалбите лесно ще дойдат после.”

Интуиция вместо фокус групи

Попитали Джобс дали не трябва да се направи пазарно изследване, за да се види какво искат клиентите. „Не”, отсякъл той, „защото клиентите не знаят какво искат докато не им го покажем”. Вместо да  разчита на проучване на пазара, той усъвършенства своята интуиция. Трупа мъдрост докато изучава будизъм в Индия след като отпада от колежа. “Хората в индийската култура не използват интелекта си, както правим ние, те използват своята интуиция. Тя е нещо много мощно, по-мощно от интелекта, по мое мнение”, казваше той. И  използвашефокус група от един човек – от себе си. „Когато правиш нещо за себе си или за най-добрия си приятел, или за роднина го правиш най-добре”, казваше Джобс.

10 секунди равни на 300 млн. часа

Един ден Джобс отива в кабинета на Лари Кениън инженер, който работи върху операционната система на Macintosh и се оплаква, че тя зарежда твърде бавно. Кениън започва да обяснява защо е невъзможно да се намали времето на зареждане, но Джобс го прекъсва „Ако това ще спаси живота на един човек, можеш ли да намериш начин да намалиш времето с 10 секунди?”. Кениън приема, че би могъл. Джобс отива до бялата дъска и пише сметки – ако 5 млн. души използват Mac и губят по 10 секунди всеки ден при старта на компютъра си това е равно на 300 млн. часа за една година, което е еквавилент на 100 живота годишно. След няколко седмици Кениън се връща с машина, която зарежда 28 секунди по-бързо.

Преживяването

Майк Марккула, ранният ментор на Джобс, му оставя бележка през 1979 г. В нея му завещава три принципа. Първите два са емпатия и фокус. Третият е неловката дума „вменявам”. Но тя става една от основните доктрини на Джобс. Той знаеше, че клиентите формират мнение за един продукт или компания, въз основа на начина, по който тя е представена или опакована. “Хората съдят за книгата по корицата”, ми каза той. Затова лично проектира кутиите на iPod и на iPhone и ги патентова. Джобс вярваше, че разопаковането е ритуал подобен на театъра, предвестник на славата на продукта. “Когато докосваме кутия с логото на Apple искам допирът да е в тон с начина, по който възприемаме продукта”, казва Джобс.

Настоявайте за съвършенство

Перфекционизмът му беше изключителен. Докато бил малък веднъж помагал да направят ограда на двора. Баща му казал да се старае точно толкова за предната, колкото и за задната страна на оградата. “Но нали никой няма да я види”, изненадал се Стив. “Но ти ще знаеш каква е”, отговарил бащата. Тази история Джобс никога не забрави. При Apple II и Macintosh, Джобс си спомня този урок, когато разработват платката, той държи да е съвършена и красива, макар и никой да не я вижда.

Само играчи от „А” група

Джобс бе известен с това, че бе нетърпелив, раздразнителен и груб с хората около себе си. Но отношението му към тях, въпреки че не бе похвално, идваше от страстта му към съвършенство. Грубостта му бе придружена от великото умение да вдъхновява. Той предаваше на служителите своята страст да създават революционни продукти. Джобс имаше сплотено семейство и сплотен екип в Apple. Изпълнителните директори, които решават да имитират Джобс без да разбират способността му да вдъхновява и да създава лоялност със сигурност нищо не знаят за него.

Лице в лице

Въпреки че бе изолиран в дигиталния си свят, Джобс много добре разбираше смисъла на срещите лице в лице. “Има едно изкушение в нашата ера на интернет – да мислиш, че идеите могат да бъдат разработени по електронна поща и iChat,” каза ми той. “Това е лудост. Творчеството идва от спонтанни срещи, от случайни дискусии”. Джобс мразеше официалните презентации, обичаше свободните разговори лице в лице. Той събираше екипите всяка седмица, генерираше идеи без официален дневен ред. Слайдовете бяха забранени. “Мразя начина, по който хората използват слайд презентации, вместо да мислят”, казваше той.

И голямата картина, и детайлите

Джобс се отнасяше с еднаква страст и към големите и към дребните въпроси. Някои мениджъри са страхотни във визията, други знаят, че „Дяволът е в детайлите”. Джобс беше изключителен и в двете. Главният изпълнителен директор на Time Warner Джеф Беукис разказва, как Джобс е чертаел  голямата стратегия докато в същото време се фокусирал върху най-дребните подробности на дизайна.

Поезия и процесори

„Винаги съм гледал на себе си като на човек на хуманитарните науки, но като дете обичах електрониката”, ми каза Джобс в деня, в който реши да работим заедно по биографията му. Той свърза хуманитарните науки с технологиите, изкуството с инженерството. Има големи технолози и със сигурност по-добри дизайнери и художници от него. Но никой друг в нашата епоха не можа да свърже поезията и процесорите и така да разтърси иновациите. Той го направи с интуитивно усещане за бизнес стратегия.

Различният бунтар

Текстът на една реклама, която Джобс лично написа, гласеше: “Мисли различно: За лудите. За различните. За бунтарите. За размирниците. За кръглите гвоздеи в квадратните дупки…” Ако дотук има някакво съмнение, че съзнателно или не, той описва себе си, то изчезва с последните редове: „Докато някои ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении. Защото хората, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света са тези, които наистина го правят.”

Уолтър Айзъксън, списание „Мениджър”

————-

Уолтър Айзъксън е изпълнителен директор на института “Аспен”. Бивш главен редактор на сп. „Тайм” и бивш генерален директор на СNN. В продължение на години е биограф на Стив Джобс. Написал е и биографиите на Хенри Кисинджър, Бенджамин Франклин и Алберт Айнщайн.

 

Източник – manager.bg

Published inOther stuff

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*